ЕнЕфект се опита да даде отговор на този въпрос в своя анализ на енергийните характеристики на четирите най-разпространени типа сгради с публична собственост – административни сгради, училища, детски заведения и здравни заведения. Анализът стъпва на официални данни от националната база данни за енергийните обследвания на сгради, поддържана от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, която е обществено достъпна през сайта на Агенцията. 

Резултатите потвърждават тезата, че обществените сгради в България се обновяват до недостатъчно високо равнище. Енергийните одитори често предлагат обновяване до по-ниски нива на енергийна ефективност, а реновираните сгради често показват по-лоши енергийни характеристики от първоначално препоръчаните. Това води до пропуснати възможности за спестяване на енергия и възпрепятства напредъка към климатична неутралност в сектора на обществените сгради.

Възможните причини за това са много, сред които: неамбициозните изисквания на нормативната уредба в дълъг период от време; програмите за финансиране, предлагащи високи нива на безвъзмездна помощ срещу ниски изисквания за енергийна ефективност; формализираното общинско енергийно планиране; разработване на енергийни обследвания специално за условията на финансиращите програми; недобро качество на изпълнение на строителните дейности; недостатъчен контрол върху качеството на изпълнение на строителните дейности; липса на мониторинг и проверка на енергийните спестявания.

До 2026 г. българското правителство трябва да разработи и представи на Европейската комисия Национален план за действие обновяване на сгради, който ще замени Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. Планът трябва да гарантира обновяването на всички сгради, за да се постигне високоенергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г. За постигането на тази амбициозна цел е от съществено значение да се включат мерки за спиране на недостатъчно ефективното обновяване на обществени сгради, за да се подобри енергийната ефективност и да се отговори на определението за сграда с нулеви емисии.

Специално внимание следва да се обърне на въвеждането на поетапен подход за обновяване на сгради и пътни карти за обновяване на сгради (ПБС). Необходимо е се специализирано обучение за прилагане на подхода за поетапно обновяване и разработване на пътни карти за обновяване на сграда. Сътрудничеството с образователните институции е от съществено значение за създаването на учебни материали и съдържание. Трябва значително да се увеличи мащабът на санирането на сградите и да се осигурят нови финансови инструменти за привличане на частно финансиране. Насърчаването на широкото участие на компаниите за енергийни услуги (ESCO) в сектора за обновяване на сгради е от решаващо значение. Създаването на Национален фонд за декарбонизация е основната финансова мярка за насърчаване на дълбокото обновяване на сградите предлагайки набор от финансови инструменти. Необходими са радикални промени в общинското енергийно планиране, включително определяне на дългосрочни цели за обновяване на сградите и създаване на пътни карти за постигане на климатична неутралност. Мониторингът и проверката на резултатите трябва да станат задължителни за финансирани проекти и трябва да се разработят стимули за насърчаване на собствениците на сгради да прилагат системи за мониторинг и контрол.

Резултатите от анализа бяха представени пред заинтересовани страни на специално събитие на 18 юни 2024 г. в София като присъстващите се съгласиха, че е необходимо да се повиши ефективността на обновяване за да се постигнат националните цели за декарбонизация.