Новини
Климатичните политики са възможност за инвестиции в подобрена градска среда и развитие на местните общности
Конференцията „Кметовете говорят“ показа решения за местни инвестиции в устойчива енергия, но и постави редица въпроси към новия ИНПЕК
За трета поредна година в град Габрово и онлайн се проведе дискусионният форум „Кметовете говорят“, посветен на участието на местните власти в реализация на проекти в областта на устойчивата енергия. Събитието, организирано от Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Общинска мрежа ЕкоЕнергия, редица енергийни агенции и центрове и с любезното съдействие на Община Габрово, е част от съпътстващата програма на 61-ата сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата, която в края на месец юли ще събере в София представители на повече от 150 държави за подготовката на специален доклад на тема „Климат и градове“.
„Трябва да разберем, че без участието на градовете, успешната реализация на климатични политики е невъзможно“, подчерта Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект. „В градовете се изпълняват над 60% от инвестициите в енергийна ефективност и възобновяема енергия, както и над 75% от адаптационните мерки. Никой не знае по-добре от местните власти кое е ефективно и кое – не, но те все още нямат самостоятелност за провеждане на собствени политики“.
Основната тема на конференцията беше връзката на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) с местните модели на развитие, като се наблегна на факта, че за да е успешен, този план трябва да насочва интереса на инвеститорите към местни бизнес модели и да насърчава местните общности към активно участие в енергийната система.
„Очевидно е, че особено при новите по-амбициозни цели, няма как да разчитаме само на публични средства“, сподели заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов. „Трябва да се привличат частни инвестиции, и местните власти имат основна роля за това“.
Той допълни, че планът „Енергетика и климат“ е амбициозен, но реалистичен, като се стреми към над 30% дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление и близо 44% за отопление и охлаждане. „Предвижда се създаването на центрове за енергийно обслужване, които да улеснят всички заинтересовани от гледна точка на получаване на информация и да улеснят процесите по издаване на съответните разрешителни,“ добави още заместник-министърът.
„Ние сме изключително горди, че Община Габрово е дом на първата публично-частна енергийна общност в България“, каза в коментар кметът на Габрово Таня Христова. „Целите ни обаче са много по-високи – в мисията за 100-те нулевоемисионни и интелигентни града, ние вече работим за нулевоенергийни градски райони. Именно това е смисълът на интегрирания подход“, допълни тя.
Вторият ден от конференцията се откри с темата за енергийните кооперативи, като освен вече реализираният проект в Габрово, беше представен и новият, още по-амбициозен проект в Бургас, в който всеки български гражданин може да се включи през уебсайта на Енергиен офис - Бургас. Програмата продължи с провеждането на кръгла маса на тема „Подходи и начини за борба за енергийната бедност“, която постави за обсъждане важността на обновяването на многофамилни жилищни сгради като водещ инструмент за борба с енергийната бедност. На форума бяха разгледани още ключови теми като нови финансови инструменти за общините, технологични решения за управления на енергията и сградна автоматизация, оценка на интелигентната готовност на сградите и съвременни методи за обучение за енергийна ефективност, като повече информация може да бъде намерена на нашия сайт.
В рамките на конференцията бе поставено и началото на дискусия за съвместна декларация на българските общини за необходимостта от осигуряване на необходимия ресурс и правомощия на местните власти за провеждане на собствени политики и привличане на инвестиции в решения за устойчиво градско развитие. Декларацията ще бъде завършена по време на международната конференцията „Климатичните политики като възможност за инвестиции в развитие на градската среда“, организирана от МОСВ на 30-и юли 2024 г. в София, с цел да бъде представена на Междуправителствения панел по изменение на климата.