Според Камарата на строителите в България (КСБ), към 2022 г. страната има нужда от 47 300 висококвалифицирани строителни специалисти, 173 300 строителни професионалисти със средно образование, и 25 600 работници. За 2032 г. прогнозните цифри са съответно 48 200, 176 400 и 26 000.
В същото време, според актуалното законодателство от 2024 г. всички нови сгради трябва да отговарят на стандарта за почти нулево-енергийна сграда (енергиен клас А + 55% възобновяема енергия). Според последните изменения на Директивата за енергийните характеристики на сградите, съгласувани от водещата комисия ITRE в Европейския парламент, от 2027 г. всички нови сгради трябва да са нулево-емисионни, а сградните обновявания да достигнат стандарта за почти нулево-енергийна сграда. Нашата собствена национална стратегия за сградно обновяване също очаква реализиране на 80% спестявания на крайна енергия, което и теоретично няма как да постигнем, ако следваме настоящата практика на обновяване до минимално изискуемия клас С и дори нововъведения в програмите за обновяване клас В.
Знаем ли обаче как да проектираме така, че тези нови изисквания да не означават непременно нарастване на цената на строителния продукт? Могат ли тези над 200 000 строителни специалисти и работници да постигнат очакваните резултати на обекта със знанията и уменията, които притежават днес? Ако по повечето въпроси, свързани със сградите и енергията, има различни мнения, тук сякаш отговорът е еднозначен…

Пътната карта или когато държавата всъщност няма намерение да прилага новите стандарти в строителството
Да върнем лентата малко назад. През 2013 г. вече знаехме, че след 2020 г. всички нови сгради трябва да са почти-нулево енергийни, и дори имахме Пътна карта за обучения за прилагане на интелигенти енергийноефекти решения в строителството до 2020 г., одобрена писмено от практически всички ангажирани национални институции и редица професионални и бизнес организации, учебни центрове, синдикати, неправителствени организации – общо 42. С приоритетни мерки в 6 области, цел за квалификация и допълнително обучение на 63 195 специалисти в направления „Строителство“ и „Електротехника и енергетика“, разпределена по години, и идентифициране на конкретни технологии и решения за включване в образователните стандарти и учебните планове и програми, задачата, макар и амбициозна, изглеждаше решима. Това обаче много бързо се промени в момента, в който стана ясно, че държавата всъщност няма намерение да прилага новите стандарти в строителството.

Къде ви е почти нулевата сграда?
Към 2015 г. вече имаме нови учебни програми и помагала, дефиниция и план за почти нулевоенергийни сгради, както и стратегия за сградни обновявания с наглед завишени изисквания. Само че строителните регламенти, определящи минималните изисквания за енергийна ефективност, така и не се променят, а финансовите инструменти са насочени към постигане на именно тези съществуващи и крайно недостатъчни минимални изисквания.

Енергийната ефективност се превръща в лепене на „стиропор“ и смяна на прозорци
Енергийната ефективност се превръща в лепене на „стиропор“ и смяна на прозорци с малко по-малко лоши такива, което не изисква особени умения. Доверието на сектора към очакваните промени изчезва, а с наближаването и отминаването на сроковете по директивата става ясно, че продължаваме да правим каквото си знаем, без значение от резултатите.
И така, къде ви е почти нулевата сграда, за която трябваше да учим? Нали трябваше да е тук през 2020 г.?

Резултатите-през 2020 г. обучени са под 30% от очакваните 63 195
Действително, държавните образователни стандарти в областта са осъвременени, а в учебните планове на професионалните гимназии по архитектура и строителство е въведена и нова дисциплина – „Екологично и енергоефективно строителство“. Според официалните данни от информационната система на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) обаче, към 2020 г. квалификация по специалностите, заложени в пътната карта, са придобили 18 576 строителни специалисти – или под 30% от очакваните 63 195. Разбира се, към тази цифра трябва да добавим и обучените в кратки форми на обучение по различни международни проекти – според оценката на ЕнЕфект, това са най-малко 154 преподаватели, 706 проектанти и 1896 строителни специалисти и работници. Значителен брой обучения се провеждат от фирми-производители и доставчици на специализирани материали и компоненти, но там съдържанието и резултатите трудно могат да бъдат проследени. Програмите за финансиране отключиха интерес към сградното обновяване и организации като Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) и КСБ организираха редица курсове, но дори и при тези обстоятелства, необходимият брой обучени няма как да бъде достигнат дори наполовина, а българският сграден фонд остава най-неефективният в ЕС.

Какво можем да направим?
1. Да си спазваме нормите и законите
Лесно е да се каже, но изглежда е особено трудно да се направи. Докато не разберем обаче -  всички, от политици до потребители - че регулациите в сградния сектор ни правят по-здрави, по-защитени от природни катаклизми и енергийни кризи, и в крайна сметка, по-богати, няма да имаме напредък в тази посока.
2. Да променим мисленето за строителството
От мисленето за строителството като вар и кирпич и енергийната ефективност като стиропор и PVC дограма, трябва да видим сектора като средище на технологични иновации, съвременни дигитални технологии, информационно моделиране и виртуална реалност, интелигентно управление, кръгова икономика и модерен, висок стандарт на живот. Няма друг начин, по който младите хора да изберат образование и реализация в сектора.
3. Да информираме потребителите
Знаете ли, че когато вземате кредит за ново жилище, трябва да смятате месечните си разходи като вноска по кредита + разходи за енергия? Знаете ли, че ако купите действително ефективно жилище, почти винаги този разход ще е по-малък, отколкото при стандартното строителство. Знаете ли, че разходите за ремонт и поддръжка са по-ниски? Знаете ли, че е енергийно ефективното жилище с механична вентилация е в пъти по-здравословно и по-добро за децата ви?
А… знаете ли кое жилище е енергийноефективно? Над 80% от купувачите на имот в България търсят съвет не от специалист, а от роднина, съсед, колега…
4. Да подобрим образователните програми в университети и професионални гимназии
Редица международни проекти работят за създаване на унифицирана класификация на знанията и уменията в строителството – сред проектите с българско участие, такива са INSTRUCT, с онлайн база данни от обучения за строително информационно моделиране (BIM), BUS League, с подробно описани резултати от учене за профилиране на различни строителни професионалисти в областта на енергийната ефективност, и BUS GoCircular, в който същият подход се използва за систематизиране на знания и умения в кръговата икономика в строителството.
5. Да създадем система за продължаваща професионална квалификация и да включим доставчиците на материали и оборудване в нея
Знанията за иновациите в строителството идват от пазара, а доставчиците така или иначе провеждат постоянни обучения. Ако те бъдат обхванати от обща система, която може да верифицира и направи публични резултатите от тях, и фирмите, и обучаемите ще бъдат много по-мотивирани да инвестират време и средства в нови знания и умения.
6. Да… си изпълняваме пътната карта
В момента ЕнЕфект, КСБ, Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), НАПОО и БАИС разработват нова пътна карта до 2030 г. по проект BUILD UP Skills Bulgaria 2030, финансиран по програма LIFE. За има обаче дори минимални шансове за изпълнение на подобен документ, той трябва да бъде възприет от всички свързани с темата държавни институции, доставчици на образователни и обучителни услуги, браншови и професионални организации, както и от самите строителни фирми. За тази цел, отдавна очакваният секторен съвет в областта на строителството трябва най-накрая да започне да функционира, независимо от постоянните институционални промени.

Автор: Драгомир Цанев за 3e-news, Източник: https://3e-news.net/