За съжаление, и последният предложен вариант на проекта за енергийно ефективно обновяване не дава основание да се смята, че съществува реална нагласа за реформи с цел повишена устойчивост на политиките в тази област. Въпреки сериозната инвестиция обхватът на проекта е силно ограничен, амбицията е далеч от заложеното в собствените ни национални планове, а дългосрочният ефект от изпълнението му е отрицателен. Причина за това е продължаващата практика за предоставяне на 100-процентово безвъзмездно финансиране за ограничен брой сгради, без никаква тенденция за промяна и въпреки декларацията, че проектът цели „трансформиране на съществуващия модел на предоставяне на 100% безвъзмездна финансова помощ за собствениците на жилищни сгради в устойчив механизъм с активното участие на администрация, собственици и бизнес“ (с. 7). 

Въпреки че декларативни постановки в този дух се намират на поне шест места в текста, няма как някой да повярва на подобни твърдения, при положение че 92% от средствата са именно за 100% безвъзмездна финансова помощ. За професионалната общност такова отношение представлява директна обида. От подобни елементарни опити за заблуждаване на печели никой, а най-губещи са гражданите на България, огромната част от които няма да имат никакъв достъп до финансиране за сградно обновяване в обозримо бъдеще.