Националната конференция „Устойчиво финансиране на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ“ постави на фокус риска за изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост

На 26-и и 27-и септември в хибриден формат се проведе шестото издание на Националната конференция „Устойчиво финансиране на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ“, организирано от Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект, Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия и Община Габрово. В двудневното събитие се включиха представители на държавните и общински власти, на банкови институции, както и експерти и представители на неправителствения сектор. Проведена в навечерието на парламентарните избори и в обстановка на набираща сила енергийна криза, конференцията предложи пространство за координиране на действията на националните и местните власти с цел да се подтикне реалното изпълнение на проектите за енергийна ефективност в полза на местните предприятия и гражданите. Вторият ден на събитието предложи примери за интелигентно финансиране на енергийната ефективност в Гърция и Чехия. 

„Енергийната ефективност в днешния ден би следвало да бъде в челото на политическия и обществен дневен ред“, посочи Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект. „Забавянето и неяснотата около очакваните реформи, от които зависи финансирането на проекти за устойчива енергия, излага на риск изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост и възпрепятства ускореното изпълнение на местни проекти за устойчива енергия с потенциал да ограничат негативните последици от кризата“, допълни той.

Форумът отчете, че вече близо 100 общини са подписали декларацията в подкрепа на ускореното практическо приложение на политиките за енергийната ефективност. Предложенията в декларацията включват подготовката на законодателни промени и планови документи, които ще спомогнат за освобождаването на финансовите ресурси по Националния план за възстановяване и устойчивост и Европейските структурни и инвестиционни фондове; изготвянето на правилата за кандидатстване още преди освобождаването на финансирането; осигуряване на финансови механизми, чрез които общините и местният бизнес да получат достъп до кредитиране при преференциални условия; техническа помощ за администриране, професионално управление и контрол върху проектите; мащабна комуникационна кампания; постигане на реални резултати в реформата за финансова децентрализация на общините, за да провеждат те собствена политика за устойчива енергия. 

Въпросът е дали успешно оползотворяваме финансирането от Европа, коментираха участниците и посочиха като проблем факта, че проектите следват ритъма на „старт“  и „стоп“, което затруднява устойчиво финансиране . То от своя страна е особено важно за изграждането и поддържането на екипи от специалисти за енергийното оптимизиране на сградния фонд. 

„Реформите в сектора изискват нормативни промени, т.е. работещо Народно събрание“, коментира Ивайло Алексиев, изп. директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. „Общинските проекти за енергийна ефективност трябва да имат може бе не 100%, но по-висока степен на грантовост, за да не се товарят и без това тънките общински бюджети. От друга страна, при домакинствата трябва да се върви към намаляване на дела на грантовете и да се увеличи самоучастието“, добави той. 

Ключов доклад в първия ден на форума изнесе Магдалена Димитрова, държавен експерт в отдел „Програмиране“ на Главна дирекция „Оперативна програма околна среда“  в Министерството на околната среда и водите. Тя очерта инвестиционните приоритети и срокове за изпълнение на програмата за околна среда по основните направления: води, отпадъци, биологично разнообразие, риск и изменение на климата и въздух и посочи връзката им с проектите за енергийна ефективност на сградния фонд. В представянето си тя набеляза и ключовите реформи в сектора: създаване на Национален фонд за декарбонизация; улесняване и повишаване на инвестициите в енергийна ефективност на многофамилните сгради; разработка на дефиниция и критерии за енергийна бедност на домакинствата; създаване на механизми за финансиране на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ; обслужване на едно гише.

По темата за очакванията и инвестиционните потребности на местните власти Таня Христова, кмет на община Габрово и председател на ОМЕЕ ЕкоЕнергия, сподели: 

„Дошъл е моментът да търсим по-комплексни решения за постигане на своите цели. Така могат да се допълват различни инициативи за осъществяване на зелените изменения, които се очакват от нас. Основната цел вече е подобряване на микроклимата в сградата, както и на сградния мениджмънт за най-ефективно използване на публичния ресурс.“ Тя призова към повече експериментиране и „пилотиране“ за създаване и прилагане на модели за различните категории общини.

В паралелни дискусии на конференцията бяха обсъдени темите за финансовите институции като ключови фактори за изпълнението на националните програми за подпомагане, ролята на общинските системи за енергиен мениджмънт и стандарти за привличане на пазарно финансиране, както и задачите пред националните и местните власти за осигуряване на възможност за ефективно реализиране на проекти за устойчива енергия. Във втория ден на форума Иржи Карасек, директор на научно-изследователските дейности в реномирания енергиен мозъчен тръст SEVEn в Прага, представи своя опит в практическото приложение на ЕСКО схеми в публични сгради. Законовата рамка и финансирането на енергийни кооперативи в Гърция беше темата на доклада на Алис Коровеси, изпълнителен директор на INZEB (Атина).

При закриването на конференцията „Устойчиво финансиране на проекти за енергийна ефективност и ВЕИ“ Драгомир Цанев посочи: „Сега можем да кажем, че реформата, свързана с Националния фонд за декарбонизация, е поставена на по-стабилна основа. Особено за частния (жилищен) сектор тя е най-важният инструмент за ускоряване на енергийната ефективност.“  На свой ред Марко Марков, старши финансов експерт по енергийна ефективност и възобновяема енергия в ECONOLER, коментира: „Финансовите институции не чакат държавата, а действат, а това засилва конкуренцията и повишава качеството на услугите. Пазарът без намесата на държавата върви в правилната посока.“